Още

8 nov 2004, 14:27

Poesía

1151 0 0

И колко тъжно беше: двама
пак не сме да продължим,
и няма вече чувства на
измама с тебе да делим.
И колко малко бяхме: времето
да разделим по равно,за да
можем да не бягаме от себе
си, под небосвода син.
Обичам теб: но ти не даде
нищо, а аз съм празен, и
смирен, за да ми отнемеш
всичко, включително и мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Още

Искате да прочетете повече?

Propuestas