Още ли

Свети луната самотно

като далечно синьо око.

Втренчени в мене, звездите

продължават безспирно да питат

         още ли пазя думите скрити

         за онези мигове кратки.

         Кратки блясъци, с нежност пропити

         на невъзвратимите вчерашни страсти.

Още ли парят пръстите забити

в ухаещото злато на косите ти?

Още ли пламтят устните впити

в целувките, обсипали гърдите ти?

01.04.2005                           Николай Иванов