Още ли
Свети луната самотно
като далечно синьо око.
Втренчени в мене, звездите
продължават безспирно да питат
още ли пазя думите скрити
за онези мигове кратки.
Кратки блясъци, с нежност пропити
на невъзвратимите вчерашни страсти.
Още ли парят пръстите забити
в ухаещото злато на косите ти?
Още ли пламтят устните впити
в целувките, обсипали гърдите ти?
01.04.2005 Николай Иванов
© Николай Иванов Всички права запазени
Поздрав!