26 мар. 2020 г., 18:00

Останах в песента на утротo... 

  Поэзия » Любовная
1261 6 10
Залъгвах се,
че още съм ти нужна
извън матрицата на твоя сън.
Така и не преминах
сѝнора на слънцето,
в най-влюбения земен път.
Но знай,
останах в песента на утрото
и в пролетния топъл лъч.
И в онзи миг –
трапчинка лудост,
избистрил сенките на твоя сън.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Г Все права защищены

Предложения
: ??:??