26 mar 2020, 18:00

Останах в песента на утротo... 

  Poesía » De amor
1115 6 10

Залъгвах се,

че още съм ти нужна

извън матрицата на твоя сън.

Така и не преминах

сѝнора на слънцето,

в най-влюбения земен път.

Но знай,

останах в песента на утрото

и в пролетния топъл лъч.

И в онзи миг –

трапчинка лудост,

избистрил сенките на твоя сън.

© Дочка Г Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??