BuRn_AliVe (Александър)
193 1556
10 июл. 2009 г., 20:28

Остани 

  Поэзия » Любовная
645 0 5

Колко обещания, колко клетви

оставих аз да чезнат в забрава.

Колко невидими рани нанесох,

пътя към теб посипах с жарава...


Като въглени по нежната ти кожа

падат и изгарят спомени неизброими.

И отлита пепелта далеч със вятъра,

да горят остават белезите нелечими...


Никой твоите сълзи не заслужава,

никой никога не ще те нарани!

Знам, не стига мойто "съжалявам",

но, моля те, със мен ти остани...


На мен това ми стига.

А сълзите твои ще изтрия...

© Александър Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Незабравимооооооооооооооооооооооооооо!!!
    Колкото пъти е посетено стихотворението ти,толкова Шестици заслужаваааааааааааааа!!!
  • Не,аз благодаря.
  • благодаря!

    http://www.youtube.com/watch?v=1qxSwJC3Ly0
  • Ти си роден поет,а"Поет се ражда,не се става"-казал Пенчо Славейков.
    Дали ще имаш сили да останеш такъв.Дано!Но много е трудно.В твоето
    поколение има някакма яростно мъка,а в моето имаше яростен оптимизъм
    и зад двете се крие болка...Пиша не само за "Остани".Харесва ми
    "Момчето с китара"и др.Виж Бодлер и "Гарванът" на Едгар По-много
    техен човек си.Когато дадеш заявка за ритмична конструкция я издържай или не подавай такава поетична заявка.За римите,става въпрос.Браво на теб.Продъэлжавай!Wali/Виолета Томова/
  • Признатата грешка заслужава прошка.
    Поздравления за хубавия стих!
Предложения
: ??:??