10.07.2009 г., 20:28 ч.
Остани
Колко обещания, колко клетви
оставих аз да чезнат в забрава.
Колко невидими рани нанесох,
пътя към теб посипах с жарава...
Като въглени по нежната ти кожа
падат и изгарят спомени неизброими.
И отлита пепелта далеч със вятъра,
да горят остават белезите нелечими...
Никой твоите сълзи не заслужава,
никой никога не ще те нарани!
Знам, не стига мойто "съжалявам",
но, моля те, със мен ти остани...
На мен това ми стига.
А сълзите твои ще изтрия...
© Александър Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не,аз благодаря.
-
благодаря!
http://www.youtube.com/watch?v=1qxSwJC3Ly0 -
Ти си роден поет,а"Поет се ражда,не се става"-казал Пенчо Славейков.
Дали ще имаш сили да останеш такъв.Дано!Но много е трудно.В твоето
поколение има някакма яростно мъка,а в моето имаше яростен оптимизъм
и зад двете се крие болка...Пиша не само за "Остани".Харесва ми
"Момчето с китара"и др.Виж Бодлер и "Гарванът" на Едгар По-много
техен човек си.Когато дадеш заявка за ритмична конструкция я издържай или не подавай такава поетична заявка.За римите,става въпрос.Браво на теб.Продъэлжавай!Wali/Виолета Томова/ -
Признатата грешка заслужава прошка.
Поздравления за хубавия стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Колкото пъти е посетено стихотворението ти,толкова Шестици заслужаваааааааааааааа!!!