Почувствах се отново жива

след твоята слънчева поява.

Учиш ме, подкрепата красива

ме кара дълго да мечтая.

Показваш ми по начин непонятен,

че държиш на моята осанка.

С жестове и думи на учител властен

извират тайни чувства от душата.

Не говориш много и всеки ден

усещам скритата ти топлина.

Повярвай ми, искам ти да си до мен,

да ме даряваш с обич, светлина.

Уж си близо, а всъщност си далеч.

Нежен лъч от утринно сияние.

Вечер в съня ми провираш се и веч

рисуваш краски от любовното мечтание.

Моля остани до мен, недей си тръгва!

Ти си нежен полъх в моята душа.

Докосваш като слънце, като светлина –

разкрасяваш живота, стопяваш моята тъга.

Автор: Виктория Милчева