Почувствах се отново жива
след твоята слънчева поява.
Учиш ме, подкрепата красива
ме кара дълго да мечтая.
Показваш ми по начин непонятен,
че държиш на моята осанка.
С жестове и думи на учител властен
извират тайни чувства от душата.
Не говориш много и всеки ден
усещам скритата ти топлина.
Повярвай ми, искам ти да си до мен,
да ме даряваш с обич, светлина.
Уж си близо, а всъщност си далеч.
Нежен лъч от утринно сияние.
Вечер в съня ми провираш се и веч
рисуваш краски от любовното мечтание.
Моля остани до мен, недей си тръгва!
Ти си нежен полъх в моята душа.
Докосваш като слънце, като светлина –
разкрасяваш живота, стопяваш моята тъга.
Автор: Виктория Милчева
© Виктория Милчева Todos los derechos reservados