22 февр. 2012 г., 23:01

Остава само споменът... 

  Поэзия
641 0 1

Там някъде в очите уморени

се крие споменът за мен,

макар отдавна с тебе разделени,

остава той непроменен.

 

Косите ми, макар и днеска бели,

ги помниш с блестящи цветове.

По устните - усмивки разцъфтели,

очите ми - очите на дете.

 

Времето променя и лекува.

Остава само споменът за нас.

А той тъй силно ме вълнува,

както някога и твоят глас.

© Или Дадарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Личи известна стихотворна сръчност, радват опитите за римуване и ритмуване, но доброто намерение е провалено от изтърканата тема, от трафарета, от безкрайно повтаряните изразни средства. Такъв стих има място в личния архив, но той не може да представи автора в сайта - тук преди нея са писали за същото и абсолютно по същия начин не стотици, а хиляди. Абсолютно излишно повторение. На 17 години това е началото на пътя, но нека този път не повтаря чуждите пътеки, да бъде собствен път със собствени теми. Иначе няма смисъл...
Предложения
: ??:??