Остава само споменът...

22 feb 2012, 23:01

Poesía

637 0 1

Там някъде в очите уморени

се крие споменът за мен,

макар отдавна с тебе разделени,

остава той непроменен.

Косите ми, макар и днеска бели,

ги помниш с блестящи цветове.

По устните - усмивки разцъфтели,

очите ми - очите на дете.

Времето променя и лекува.

Остава само споменът за нас.

А той тъй силно ме вълнува,

както някога и твоят глас.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

severianin (Валентин Чернев)

2012-02-23T11:04:33+02:00

Личи известна стихотворна сръчност, радват опитите за римуване и ритмуване, но доброто намерение е провалено от изтърканата тема, от трафарета, от безкрайно повтаряните изразни средства. Такъв стих има място в личния архив, но той не може да представи автора в сайта - тук преди нея са писали за същото и абсолютно по същия начин не стотици, а хиляди. Абсолютно излишно повторение. На 17 години това е началото на пътя, но нека този път не повтаря чуждите пътеки, да бъде собствен път със собствени теми. Иначе няма смисъл...