Сред този океан май няма острови -
навсякъде вода. И пак вода!
На дъното, рушат се бавно костите
на плуващи, изпаднали в беда.
И пак вълните мамят с необята си -
плувец самотен, пори пустошта.
Чертае път на диска лунен златото,
по черните воали на нощта.
Каква съдба насочва го към бездната,
къде, защо отива, при кого!?
Дали е примирен пред неизбежното
или таѝ надежда за добро...? ...