Остров
Сред този океан май няма острови -
навсякъде вода. И пак вода!
На дъното, рушат се бавно костите
на плуващи, изпаднали в беда.
И пак вълните мамят с необята си -
плувец самотен, пори пустошта.
Чертае път на диска лунен златото,
по черните воали на нощта.
Каква съдба насочва го към бездната,
къде, защо отива, при кого!?
Дали е примирен пред неизбежното
или таѝ надежда за добро...?
Отмерени движения. Мълчание.
И вярата, че всичко има край -
дори и най-дълбокото изгнание
приключва с (илюзорен) светъл рай.
Защо е сам? Какво ли се е случило?
Ще издържи ли в бурните води?
От птиците на полет ще се учи ли,
или избрал е път, но без следи?
Да би могъл да спре... Тежи умората,
но няма остров в този океан.
Той знае, дълбините плашат хората -
ни кораби ще срещне, ни земя.
Плувец самотен, борещ се сред нищото,
подхвърлят го вълните, без покой...
Ни бряг го чака, ни искра в огнището.
Сред океана, островът е той.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мъдър стих.
-
Вики, и аз съм на житейска вълна. Страхотно е!
-
Дааа, почти всеки от четящите може да се припознае с този остров! Почти всеки е преплувал океана на нищото... Но сме тук, нали - живи, дишащи и анализиращи "острови"... Браво, Вики от мен!♥️
-
Много самотно и тъжно, натъжи ме!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
