Островът* 2

Гледано от самолета

Океанът мержелей-

Островът във него свети

кáто звезден полюлей...

Въздухът тежи от влага

във тропическата нощ,

вятър уморен поляга

пръснал дивата си мощ...

... Някога в едно „Отдавна”

Островът създаден бил

тук от вулканична лава,

а след туй се вкаменил...

...но в една вселенна вечер

спряла китна Вечността

и раззеленен бил вече

той, и надарен с цветя...

И населили го хора

неизвестно от къде,

нито как, и не отскоро,

и със Свои богове...

В зоната на вечно лято,

леко мургави на цвят

си живели те благато

в своя първобитен свят...

... в Океана – риба... Много...

А дърветата – със плод,

само да прославят Бога

дал им приказен живот...

И навярно, че буквално

всичко имали без труд –

те пропуснали фатално:

да произведат барут!...

Тъй живели си щастливи

голи, в каменният век...

...Но със своите флотилии

спрял тук Белият човек...

И донесъл Нова вяра,

с нова непозната реч,

а пък местните откарал

всички в Рая с кръст и меч!...

...  Във музеите предлагат

черепите техни днес...

... Тъй бил с „вярата” налагал

Белият човек – прогрес...

           *     *     *

... Самолета каца плавно

във тропическата нощ...

... Нежен дъх от Океана

лъха с нега и разкош!...

Едно време – остров Гран Канария

*Остров Гран Канария в Атлантика