Островът* 2
Гледано от самолета
Океанът мержелей-
Островът във него свети
кáто звезден полюлей...
Въздухът тежи от влага
във тропическата нощ,
вятър уморен поляга
пръснал дивата си мощ...
... Някога в едно „Отдавна”
Островът създаден бил
тук от вулканична лава,
а след туй се вкаменил...
...но в една вселенна вечер
спряла китна Вечността
и раззеленен бил вече
той, и надарен с цветя...
И населили го хора
неизвестно от къде,
нито как, и не отскоро,
и със Свои богове...
В зоната на вечно лято,
леко мургави на цвят
си живели те благато
в своя първобитен свят...
... в Океана – риба... Много...
А дърветата – със плод,
само да прославят Бога
дал им приказен живот...
И навярно, че буквално
всичко имали без труд –
те пропуснали фатално:
да произведат барут!...
Тъй живели си щастливи
голи, в каменният век...
...Но със своите флотилии
спрял тук Белият човек...
И донесъл Нова вяра,
с нова непозната реч,
а пък местните откарал
всички в Рая с кръст и меч!...
... Във музеите предлагат
черепите техни днес...
... Тъй бил с „вярата” налагал
Белият човек – прогрес...
* * *
... Самолета каца плавно
във тропическата нощ...
... Нежен дъх от Океана
лъха с нега и разкош!...
Едно време – остров Гран Канария
*Остров Гран Канария в Атлантика
© Коста Качев Всички права запазени