Днес луната забрави за нас.
Не целуна съня ни с усмивка.
Не обсипа нощта с лунен прах
и следите, по които да литнем.
Но опъна въже от лъжи,
натежали от хорската злоба
и осъди нощта ни, без пулс,
да будува в невидими орбити.
Днес луната забрави за нас.
Не прости всяко наше докосване.
Заглуши онзи блус на кръвта ...
по която се стичаше обич.