parvanski

Казвам се Първан Киров. Пиша разкази отскоро. Привлича ме ловната тема, пътеписа и селският бит и култура. Ловните ми разкази често се публикуват в списание “Български ловецъ”. Две от творбите ми – “Бракониерът” и “Заврян зет” бяха публикувани в списание “Пламък”; издание на Съюза на българските писатели. Мои творби попаднаха в Антологията на вестник “Отвъд кориците“. Имам публикации в сборника “Първият контакт, издателство “Младежки дом – Пазарджик“ 2018г. и в списание “Дракус“. Имам грамота от Националната женска организация на ВМРО за спечелено второ място на конкурса “Как виждам доброто”, категория есе, отличие за участие в Първия национален литературен конкурс “ Децата на Паисий”, на тема “Пирин е съдба”, както и грамота за участие и достойно представяне в литературния конкурс на тема “Домът на културата “Искър“ в моите спомени. Участвал съм на литературни четения на различни тематики в жанровете фентъзи и фантастика. Член съм на Конфедерацията на българските писатели. През 2018 г. излязоха от печат книгите ми – „Ловни пътеки“ и “Главната улица“, а през 2019 г. – „Сивия кардинал“.

Избранные произведения
38 результатов
Заврян зет
Дойде време и аз да се женя. Голям мъж станах вече на тридесет, че и повече години и както казваха роднини и познати срамота е дето му се вика да си лягам и да ставам сам. Трябваше да свърша с ергенлъка. Всяко хубаво нещо си има и край. Добре де, ама как да си намеря жена? Живея си на сел ...
  3001 
Шумковска луканка
Няма човек, който да е бил в Странджа или в Източния Балкан и да не е виждал, или поне чувал за източнобалканската свиня. Това е особена местна порода свине – прасетата са с късо и набито тяло, покрито с груба, черна козина, която на врата им образува гребен от дълга четина. За раз ...
  1015 
Ловецът и коледното еленче
Някога, много отдавна, в подножието на една планина имало голяма и гъста гора. От незапомнени времена из нея бродели много диви животни; сред храсталаците ѝ се криели големи мечки и зъбати глигани, красиви елени и грациозни сърни. Тук рядко пристъпвал човешки крак и животн ...
  2276 
Мястото, където се сбъдват мечти
Иван Иванов беше тих и скромен човек. Живееше в малък апартамент в столичния квартал “Дружба“ и работеше в склад за строителни материали. Нямаше семейство, родителите му бяха в провинцията, а с приятелите си рядко се виждаше. Свършвайки работа, той бързаше да се приб ...
  1042 
“Животът е жесток, но понякога за майките е особено жесток. Няма по – лошо нещо от това, да погребеш децата си” – помисли си Любо, докато гледаше как леля Бонка бе коленичила до гроба на сина й Петьо и скубейки косите си, плачеше сърцераздирателно. Свещеникът беше приключил със заупокойните молитви ...
  1919 
Предложения
: ??:??