Жарковски (Велин Евстатиев)
100 189
18 апр. 2007 г., 14:12

Осъмнах със надежда 

  Поэзия
696 0 3

Осъмнах със надежда...

но отчаян пак завари ме нощта...
Защото мътните води на ден прииждащ
лица със мрачни изражения пак влачат...
и шум от хиляди автомобили,
порой от грижи и баналност,
отровени с лъжи души...

Реката мътна на безвремието влачи
изкормените чувства на народ потресен -
забравил от къде идва, не знаещ накъде отива,
немеещ пред разрухата и пошлостта...

Какво днес значи "роден дом"?
Какво е "книжнина" или пък "справедливост" -
слова, изпразнени от съдържание,
понятия, в затвор от фалш захвърлени.

Забравени, охулени, отритнати
из миналото бродят сиротни и "дръзновение", и "всеотдайност",
и "работа на ползу рода"...
Кратуни кухи днес се разпореждат с живота и благата на народа...

© Велин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Забавно, смях се от сърце на края
  • Благодаря ти , Анета! Поздрави и на теб!
  • ,,Кратуни кухи днес се разпореждат с живота и благата на народа...''
    Колко правилно казано!Поздрави за стиха!


Предложения
: ??:??