Осъмнах със надежда

18 abr 2007, 14:12

Poesía

695 0 3

Осъмнах със надежда...

но отчаян пак завари ме нощта...
Защото мътните води на ден прииждащ
лица със мрачни изражения пак влачат...
и шум от хиляди автомобили,
порой от грижи и баналност,
отровени с лъжи души...

Реката мътна на безвремието влачи
изкормените чувства на народ потресен -
забравил от къде идва, не знаещ накъде отива,
немеещ пред разрухата и пошлостта...

Какво днес значи "роден дом"?
Какво е "книжнина" или пък "справедливост" -
слова, изпразнени от съдържание,
понятия, в затвор от фалш захвърлени.

Забравени, охулени, отритнати
из миналото бродят сиротни и "дръзновение", и "всеотдайност",
и "работа на ползу рода"...
Кратуни кухи днес се разпореждат с живота и благата на народа...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Exiled (Петър)

2007-04-20T14:25:27+03:00

Забавно, смях се от сърце на края
Жарковски (Велин Евстатиев)

2007-04-19T19:00:51+03:00

Благодаря ти , Анета! Поздрави и на теб!
Aneta_kz (Анета)

2007-04-19T13:19:07+03:00

,,Кратуни кухи днес се разпореждат с живота и благата на народа...''
Колко правилно казано!Поздрави за стиха!