Oт бяла сова несънуван сън

7 июл. 2024 г., 23:55

Поэзия

173 2 3

Събличай тази риза златоткана,
уж падна мрак – ни полъх няма вън.
Ела, луна, седни и ще ти хвана,
от бяла сова несънуван сън.

Той милва като майската прохлада,
ухае – нежен люляк нацъфтял,
като звезда в зениците ми пада,
от славееви трели тиха жал.

Несбъднато желание, което,
сънят на сова сбъдне току-виж,
додето ти улисана в небето,
отплуващите облаци броиш.

Не се усмихвай тайничко лукава,
аз вярвам в закъснялата любов.
Спи совата, а утро засиява...
Не я будѝ! Сънят е благослов.