Събличай тази риза златоткана,
уж падна мрак – ни полъх няма вън.
Ела, луна, седни и ще ти хвана,
от бяла сова несънуван сън.
Той милва като майската прохлада,
ухае – нежен люляк нацъфтял,
като звезда в зениците ми пада,
от славееви трели тиха жал.
Несбъднато желание, което,
сънят на сова сбъдне току-виж,
додето ти улисана в небето,
отплуващите облаци броиш. ...