Dally_B (Даниела)
106 123
24 июл. 2008 г., 19:44

От грях родена 

  Поэзия » Любовная
636 0 4
 

Аз питах все какво различно е у мене.

Защо животът ми върви отново спрял?

Защо все вратите забранени

отварях... лесно и без капка жал?

 

Аз питах хората, а те мълчаха

и криеха очите си, за да не видя.

Попитах вятъра, дъжда, луната,

ухо си долепих до мъртва мида.

 

Но нито плът, земя, безплътно и небесно

се осмели да изрече слова...

Погубваща бе цялата ми прелест,

с чезнеща в лъчи и мрак душа.

 

Доде аз срещнах него... и вгледа се в мен.

Бе тук да разруши света ми и да бъде в плен.

За да остави ме... в разруха и горяща,

победена, след битка истинска и страшна.

 

Той лъга ме, тъй както мога да го правя.

Той люби ме, тъй както само аз изгарям.

И губи ме, за да ме има пак и пак...

И пъкъл бе, в рая да остави своя знак.

 

Различна си - прошепна подивял от болка.

На мен приличаш, но да се спася не мога.

Защото сме и двамата деца от грях родени.

От ангели любили се с дяволи обездушени.

 

Не ще се промениш, в кръвта студена

ще носиш белега, че си от грях родена.

За миг прекрасна, в миг опустошена,

ала жена си... с любов ти заличи и мене.

© Даниела Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??