Аз питах все какво различно е у мене.
Защо животът ми върви отново спрял?
Защо все вратите забранени
отварях... лесно и без капка жал?
Аз питах хората, а те мълчаха
и криеха очите си, за да не видя.
Попитах вятъра, дъжда, луната,
ухо си долепих до мъртва мида.
Но нито плът, земя, безплътно и небесно
се осмели да изрече слова...
Погубваща бе цялата ми прелест,
с чезнеща в лъчи и мрак душа. ...