9 янв. 2007 г., 16:42

От името на Любовта 

  Поэзия
810 0 14
на bybojle4e'f




Познаваш ме, в гърдите си ме носиш,
зовеш ме нощем в сънища, в мечти
и с неми викове ме просиш
от неговите ледени очи.


Не ме пъди! Без мен си камък.
Без мен си тяло без душа,
животът ти студен и жалък,
ще те погълне в тъмнина.


Не ме пъди! Гушни ме нежно!
Носи ме като полъх,като красота
и в гънките на таз прилежност,
ще се пробудиш като чистота.


Носи ме като истина една,
единствена и съвършена,
защото с тази красота
е твоя цялата вселена!

© Росица Петрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??