9.01.2007 г., 16:42 ч.

От името на Любовта 

  Поезия
826 0 14
на bybojle4e'f




Познаваш ме, в гърдите си ме носиш,
зовеш ме нощем в сънища, в мечти
и с неми викове ме просиш
от неговите ледени очи.


Не ме пъди! Без мен си камък.
Без мен си тяло без душа,
животът ти студен и жалък,
ще те погълне в тъмнина.


Не ме пъди! Гушни ме нежно!
Носи ме като полъх,като красота
и в гънките на таз прилежност,
ще се пробудиш като чистота.


Носи ме като истина една,
единствена и съвършена,
защото с тази красота
е твоя цялата вселена!

© Росица Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??