От мен да знаеш братко, от любов най-боли или от липса на такава...
Вярвал ли си някога, че куки могат душата да бодат и да висне като риба
над дървения мост,
бездъхна,
безсилна,
безпомощна.
А до преди мигове, над океана от чувства, властна.
От мен да знаеш братко, душата се лекува бавно и за миг се наранява.
Пази я, както пазиш името и спомените си,
не оставяй жупела на страстите пламтящи да стопят сърцевитана нежна
тъй лесно за миг от време – удоволствие.
Пази я като среброто, закътано в кутийката с бижута, ...