9 нояб. 2008 г., 00:22

От моста 

  Поэзия
560 0 3

Толкова пъти исках 

да преминем моста пеша - двамата.

Ама не стана...

 

Толкова ме е страх, но тръгвам сама!

Вървя бавно, спокойно...

Много коли минават днес...

Абе, тези хора странно ме гледат!?

 

Да, вярно, гола съм

и нося шал, с дъга...

Стигнах средата! Абе, страх си ме е!

 

Защо не мина с мен?

 

Стискам зъби, хващам парапета,

 единия крак, после другия...

Тези коли защо така свирят!? 

А ето го и Боби с мотора...

Толкова е красиво по изгрев на моста...

 

Знаеш ли за какво мисля докато летя?

За спирката, за първата целувка, толкова топли устни, есента...

 

Изтръпвам, мокра съм, потъвам...

 

Но... и тук е красиво,

и тук имам спомени...

 

Ще те чакам тук и ще бдя над теб!

 

07.11.08

© Поли Ангелова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря че се отбихте Деси, Вилияна!
  • Разкъсващо боли...Тази красива тъга...стихът ти...
  • четох го наи-малко 20 пъти . . . . . . .
    Пишеш много хубаво
    чела съм всички те ти творби
    незнам как го правиш
    но след това винаги ме боли
    ( винаги успяващ да ме разплачеш ! )
Предложения
: ??:??