Толкова пъти исках
да преминем моста пеша - двамата.
Ама не стана...
Толкова ме е страх, но тръгвам сама!
Вървя бавно, спокойно...
Много коли минават днес...
Абе, тези хора странно ме гледат!?
Да, вярно, гола съм
и нося шал, с дъга...
Стигнах средата! Абе, страх си ме е!
Защо не мина с мен?
Стискам зъби, хващам парапета,
единия крак, после другия...
Тези коли защо така свирят!?
А ето го и Боби с мотора...
Толкова е красиво по изгрев на моста...
Знаеш ли за какво мисля докато летя?
За спирката, за първата целувка, толкова топли устни, есента...
Изтръпвам, мокра съм, потъвам...
Но... и тук е красиво,
и тук имам спомени...
Ще те чакам тук и ще бдя над теб!
07.11.08
© Поли Ангелова Всички права запазени