ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
340 2573
3 июл. 2024 г., 20:40

От ъгъла на терминала 

  Поэзия
197 2 6

Кой казва, че с болката се свиква?

Птиче ранено е. В душата гнезди.

С годините превръща се в хронична

и няма хапче, което да я укроти!

 

Тръгват децата… Разперва крила

желязната птица и ги отнася нанякъде.

Там свиват усърдно свои гнезда,

а ние се надяваме да се върнат. И чакаме…

 

И крием с усмивка сълзи… От слабост?

Слаби ли са майките, когато обичат?

Засъхват в очакване и трепетна сладост,

 

солени многоточия  на клепачите в края,  

щом видят чифт очи с любов да надничат -

на внуците очите… от ъгъла на терминала.

 

© Даниела Виткова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Сонет за среща или за раздяла »

11 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, Акеми, светът е отворен и дава възможности на децата. Тъгувам за внуците, но това лято ще наваксвам! 😍 Много ти благодаря за прочита и коментара! Хубаво лято и на теб!
  • Успех,Даниела, те повечето млади са така. Умни са, способни са и търсятподходящи условия да се реализират. Дали ще е Америка, Русия, Япония или някоя друга държава няма особено значение. Кой накъдето го влече сърцето, не ги мисли.
  • Част от живота ми е да посрещам и изпращам, Ина (или Калина... извини ме ако не се обръщам правилно😊)... Дано, дано със здраве да заминават и да се връщат!❤
  • Нека са живи и здрави, да се чакат, посрещат и обичат, хората. Другото се оправя. Успех
  • Благодаря ти за "любими" и за пожеланието, Стойчо!
  • Успех, Даниела!🙏
Предложения
: ??:??