3 июл. 2024 г., 20:40

От ъгъла на терминала 

  Поэзия
379 2 6
Кой казва, че с болката се свиква?
Птиче ранено е. В душата гнезди.
С годините превръща се в хронична
и няма хапче, което да я укроти!
Тръгват децата… Разперва крила
желязната птица и ги отнася нанякъде.
Там свиват усърдно свои гнезда,
а ние се надяваме да се върнат. И чакаме…
И крием с усмивка сълзи… От слабост?
Слаби ли са майките, когато обичат?
Засъхват в очакване и трепетна сладост,
солени многоточия на клепачите в края, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Сонет за среща или за раздяла »

11 место

Предложения
: ??:??