3 авг. 2016 г., 09:50

Отчаяние 

  Поэзия
1480 2 9
Преливам бавно във прозрачна течност
незабележима и за мен дори.
Не съм ни тъмна сянка,
нито пък плът гореща.
А бавно стичаща се маса от прозрачност,
заливаща посоката на моя път.
И толкова безцветен съм.
И стъклен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вънотрая Все права защищены

Предложения
: ??:??