3.08.2016 г., 9:50 ч.

Отчаяние 

  Поезия
1477 2 9
Преливам бавно във прозрачна течност
незабележима и за мен дори.
Не съм ни тъмна сянка,
нито пък плът гореща.
А бавно стичаща се маса от прозрачност,
заливаща посоката на моя път.
И толкова безцветен съм.
И стъклен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вънотрая Всички права запазени

Предложения
: ??:??