diesto (Данаил Антонов)
1039 617
6 дек. 2019 г., 08:43

Отдавна... 

  Поэзия » Философская
522 2 2


Отдавна налетях се в небесата.
Сега съм уморен и остарявам.
Личи по сребърното ми в брадата. 
(Плешивото поне не побелява) 
Отдавна не ми стигат дъждовете. 
Защото те единствено прикриват, 
сълзите след изписаните редове 
и някак си пороят ми отива... 
Отдавна ме боли и до припадък, 
но никога не молих за утеха. 
Сърцето ми го знаеш - не е камък. 
Душата ми пък дяволи я взеха. 
Отдавна не целувам като влюбен. 
Страхувам се, че мога да убивам 
със силата на страстната си лудост. 
И още, неопитоменото ми диво... 
Отдавна ми се иска да обичам. 
Така, че да е силно и последно. 
Ала мъка ме прокълна на обричане - 
да ме стопи докрай. Безследно... 

 

Danny Diester 
(Стихопат.) 


 

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??