Отдавна налетях се в небесата.
Сега съм уморен и остарявам.
Личи по сребърното ми в брадата.
(Плешивото поне не побелява)
Отдавна не ми стигат дъждовете.
Защото те единствено прикриват,
сълзите след изписаните редове
и някак си пороят ми отива...
Отдавна ме боли и до припадък,
но никога не молих за утеха.
Сърцето ми го знаеш - не е камък.
Душата ми пък дяволи я взеха. ...