27 янв. 2008 г., 00:22

Отдих при мама 

  Поэзия
648 0 4
Полето замира,
долита нощта,
светулки тъмата бродират.
Звезди Дяволити
подават чела
и месеца влюбен задирят.

Щурците запяват,
заспива светът,
сърце ми от слабост припява.
Ветрец разладанец
на клон се люлей
и сънища златни дарява.

Зора, ти не бързай,
денят е свадлив -
от родния праг раздели ме.
Ветрец-бързоходец,
стани ми ти брат,
при мама за миг заведи ме!

Аз зная - тя чака,
подпряла чело,
придремва, приплаква, зове ме...
Нощта се стопява,
зора, зазори,
аз върнах се, мамо -
              срещни ме!

© Гергина Давидова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??