27 ene 2008, 0:22

Отдих при мама 

  Poesía
651 0 4
Полето замира,
долита нощта,
светулки тъмата бродират.
Звезди Дяволити
подават чела
и месеца влюбен задирят.

Щурците запяват,
заспива светът,
сърце ми от слабост припява.
Ветрец разладанец
на клон се люлей
и сънища златни дарява.

Зора, ти не бързай,
денят е свадлив -
от родния праг раздели ме.
Ветрец-бързоходец,
стани ми ти брат,
при мама за миг заведи ме!

Аз зная - тя чака,
подпряла чело,
придремва, приплаква, зове ме...
Нощта се стопява,
зора, зазори,
аз върнах се, мамо -
              срещни ме!

© Гергина Давидова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??