17 дек. 2014 г., 21:17
Отегчено
446
0
0
Липсваш ми, а днес е едва понеделник.
До следващия има много - седем дни.
Доскоро бяхме с тебе почти неразделни,
а сега не мога да те видя даже за миг.
Липсваш ми. Часовникът е сиво-черен
и влачи монотонно две стрелки.
Хм! Дали наистина е, както мислят всички - верен?
Навън е облачно и пак се кани да вали.
Потърсих те със поглед отвъд булеварда.
Далече беше ми - през няколко платна.
Отпивам три глътки от ментовата запарка
и облягам на стола уморено глава.
До следващия има много - седем дни.
Доскоро бяхме с тебе почти неразделни,
а сега не мога да те видя даже за миг.
Липсваш ми. Часовникът е сиво-черен
и влачи монотонно две стрелки.
Хм! Дали наистина е, както мислят всички - верен?
Навън е облачно и пак се кани да вали.
Потърсих те със поглед отвъд булеварда.
Далече беше ми - през няколко платна.
Отпивам три глътки от ментовата запарка
и облягам на стола уморено глава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Румяна Неделчева Все права защищены
Предложения
-
-
Наверх вы, товарищи, орудия на борд. И всем приготовиться к бою. Врагу не сдается наш гордый "Асколь...
-
Бомбовозы, пилоты - страна смотрит на нас. Обороты - до взлетных. Мы взлетаем сейчас. Быют зенитки. ...
-
Я под дождиком гуляю, И от счастья подпеваю. Вот, я уже весь промок, Вот, осенний холодок. Радуюсь я...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
