Липсваш ми, а днес е едва понеделник.
До следващия има много - седем дни.
Доскоро бяхме с тебе почти неразделни,
а сега не мога да те видя даже за миг.
Липсваш ми. Часовникът е сиво-черен
и влачи монотонно две стрелки.
Хм! Дали наистина е, както мислят всички - верен?
Навън е облачно и пак се кани да вали.
Потърсих те със поглед отвъд булеварда.
Далече беше ми - през няколко платна.
Отпивам три глътки от ментовата запарка
и облягам на стола уморено глава.