Телесността ми ме поглъща,

   избликва с всеки дъх.

Като израстък на самата себе си

  пробива себе си.

Отелесява всяка крачка.

Отелесява всяка болка.

Заема целия свят около мен.

И смъртта провлачва нокти

  по огромното ми тяло.

Впива пръсти в

  разпилените коси.

И влиза в мен,

  усещам я отвътре

  пулсираща без мен.

Остава само отелесената крачка,

  бликащият дъх.

Израстъкът

  на мен самата.

Отелесеност –

  пласт върху пласт