24 feb 2011, 9:42

Отелесеност 

  Poesía » Filosófica
424 0 0

Телесността ми ме поглъща,

   избликва с всеки дъх.

Като израстък на самата себе си

  пробива себе си.

Отелесява всяка крачка.

Отелесява всяка болка.

Заема целия свят около мен.

И смъртта провлачва нокти

  по огромното ми тяло.

Впива пръсти в

  разпилените коси.

И влиза в мен,

  усещам я отвътре

  пулсираща без мен.

Остава само отелесената крачка,

  бликащият дъх.

Израстъкът

  на мен самата.

Отелесеност –

  пласт върху пласт   

 

© Джина Б Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??