8 окт. 2006 г., 11:43

*Отидох си, защото те обичам...* 

  Поэзия
1534 0 5

Отидох си, защото те обичам...


 

Че те мразя, крещя...

не желая да чувам ни дума, ни вест,

като безумна бягам, пълзя...

а сърцето... все пита за теб.

 

Отидох си, без да знам защо, не отричам...

казах ти, че съм щастлива с друг,

отидох си, защото те обичам...

разбирам го сега, щом видях те пак тук.

 

Хиляди пъти раних те,

грозни думи до болка изричах,

че си минало постоянно крещях ти,

и себе си на мъка обричах.

 

Вчера... ти беше тук, в моя град,

погледна ме с пламенни очи,

аз до другия седях, а в мен - черен Ад,

лицето  ми искаше да се изкъпе в сълзи.

 

Колко съм слаба, тогава разбрах...

ръцете трепереха от вибрациите на моето тяло,

прехапах устни и се осъзнах,

казах си: „Аз оставих го, аз съсякох нашето цяло”.

 

Отидох си от теб, защото те обичам...

това разбрах след този ден,

пред себе си обещавам и се заричам...

ще излекувам болката ти, ще те отърва от мен.

© Мария Амбова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • предполагам знаеш че си супер добра .искаме още
  • "Отидох си от теб, защото те обичам..."-страхотно пишеш..
  • Хубав стих за малко късно осъзнаване ...
    Защо ли често среща се това преживяване?

    Поздрав и усмивка.
  • О,мила..така боли като осъзнаем че сме сгрешили в преценката на чуствата си,но поне остават хубавите спомени,макар че точно от тях ни боли...Поздрав!
  • Страхотно е Миме
    Браво отново
    6
Предложения
: ??:??