Деван (Деян Иванов)
22 49
18 мар. 2021 г., 11:27

Отивай си 

  Поэзия » Любовная
420 1 3

Опивай ме със тягостно мълчание,

разкъсвай ме със ноктите си груби,

    не ще докоснеш в мене нежна струна,

    не ще ме трогне твоето страдание

 

Забравих аз отдавна тези думи

и нежните докосвания на ръцете.

    Не искам да припомням стари болки

    и да събуждам отживяни трепети

 

Защо ли се завърна тъй нехайна,

тъй лекомислена, тъй безсърдечна,

    под външния си блясък

    спотаила толкоз пакости?

 

Отивай си! Аз вече те забравих.

    Забравих и очите ти и погледа.

    Забравих и не искам да си спомням

        за чувството, изгаряло сърцето ми

 

И ако почувствам пак дори за миг

копнение в душата изтерзана,

    това ще бъде просто спомен

    от отдавна заздравяла рана

 

Отивай си! Аз вече те забравих!

Забравих те!

    Забравих и косите, и ръцете ти.

    Забравил съм и името ти даже.

 

Отивай си! Отивай си! Отивай си!

Очите ти са две стрели, забити във сърцето ми.

 

Отивай си!

Достатъчна е болката, която ми донесе.

 

Отивай си…

    И моля те,… не ме поглеждай!

© Деян Иванов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това е доста старо. Писано е преди 25 г. По-скоро се опитах да го погледна като стих.
  • От всичко написано съм с убеждението, че нищо не е забравено и продължава да боли....
    Хареса ми!
  • Написано с много болка, но си
    личи и любов, която те разкъсва!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??