Отивай си

18.03.2021 г., 11:27 ч.

Поезия » Любовна

419 1 3

Опивай ме със тягостно мълчание,

разкъсвай ме със ноктите си груби,

не ще докоснеш в мене нежна струна,

не ще ме трогне твоето страдание

Забравих аз отдавна тези думи

и нежните докосвания на ръцете.

Не искам да припомням стари болки

и да събуждам отживяни трепети

Защо ли се завърна тъй нехайна,

тъй лекомислена, тъй безсърдечна,

под външния си блясък

спотаила толкоз пакости?

Отивай си! Аз вече те забравих.

Забравих и очите ти и погледа.

Забравих и не искам да си спомням

за чувството, изгаряло сърцето ми

И ако почувствам пак дори за миг

копнение в душата изтерзана,

това ще бъде просто спомен

от отдавна заздравяла рана

Отивай си! Аз вече те забравих!

Забравих те!

Забравих и косите, и ръцете ти.

Забравил съм и името ти даже.

Отивай си! Отивай си! Отивай си!

Очите ти са две стрели, забити във сърцето ми.

Отивай си!

Достатъчна е болката, която ми донесе.

Отивай си…

И моля те,… не ме поглеждай!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Деван (Деян Иванов)

2021-03-18T22:57:15+02:00

Това е доста старо. Писано е преди 25 г. По-скоро се опитах да го погледна като стих.
Скитницa

2021-03-18T19:18:55+02:00

От всичко написано съм с убеждението, че нищо не е забравено и продължава да боли....
Хареса ми!
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-03-18T12:26:43+02:00

Написано с много болка, но си
личи и любов, която те разкъсва!
Поздрав!