ОТИВАМ СИ

Отивам си... Навън нощта виделее –
простора разлиства за новия ден.
Два куфара минало... Пътя къде е?
Много посоки... Коя сега е за мен?

Кой е ненужния? –Той, или Аз?
Черна е картината, пастелно черна.
До омраза отчуждени сме... до бяс.
Мълнии пронизват душите неверни.

Отдавна се срутиха крехки мечтите.
Сърцата се превърнаха в ледени бучки.
Още ни свързваха гордости скрити
и по лицата подредените бръчки.

Отивам си... Дали животът свърши?
Просто е някак си... и без прошки...
Една клонка от него с ек се откърши.
Ще поникнат ли нови в моите нощи?

23 01 2017