Отивам си... Навън нощта виделее –
простора разлиства за новия ден.
Два куфара минало... Пътя къде е?
Много посоки... Коя сега е за мен?
Кой е ненужния? –Той, или Аз?
Черна е картината, пастелно черна.
До омраза отчуждени сме... до бяс.
Мълнии пронизват душите неверни.
Отдавна се срутиха крехки мечтите.
Сърцата се превърнаха в ледени бучки.
Още ни свързваха гордости скрити
и по лицата подредените бръчки. ...