Tomad (Тома Кашмирски)
179 2919
11 сент. 2011 г., 21:35

Отказаният Ной 

  Поэзия » Другая
1631 0 20

Много ми отива

да се съжалявам

и да преоткривам

купища със плява

във душата,

   във живота,

      във сърцето на човека.

Няма го кивота

и полека-лека

приливът приижда.

И ще ни залее.

Всеки се зазижда,

за да оцелее.

Много ми избива

да иронизирам

как светът изгнива,

с болка консервиран.

--

29.07.2011

© Тома Кашмирски Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми! Няма да се правя на интересна и да го (те) анализирам!
  • Много обичам да чета какъв съм. Особено от хора, които не познавам - предпочитам. Иначе, за нецензурни вицове пощата ми е винаги отворена, но е вероятно да знам вица.

    Благодаря на всички отбили се.
  • Заключил си си оценяването, инак можех да ти пиша едно пет и една втора. Не пълно шест, защото си толкоз суетен, че ще се надуеш.
    п.п. Извън контекста на стиха се сетих за един виц за Ной, обаче е нецензурен.

  • Всеки се зазижда,

    за да оцелее. ... Наистина е така , за жалост! Много ми хареса! Поздрави!
  • Иронията е добро убежище,самоиронията–още по–добро...Приливните води и гниещите процеси могат да бъдат стопирани само с любов,мноооого любов.
  • И мен доста често ме избива да иронизирам точно това явление ... Поздрави, много харесах!
  • Истинско ,бодливо и красиво!Поздрав!Трудно ще оцелеем дори зазидани души в крепости !Дали ще сме сред тях!Реално и актуално!
  • НОЙЯ

    Направих си висока мачта,
    уших корабните си платна
    от извечна човешка мечта,
    от блянове и нощна нега…

    От гофер сглобих си яхта
    за моята изгубена душа –
    стоя ден и нощ на вахта,
    търся щастливата звезда…

    Край мене кораби минават,
    комети скоростно летят,
    сигнала ми не разпознават,
    от погибел дали ще се спасят…

    Знамето с една ръка развях,
    държа и факела на свободата,
    но човек в корабите не видях -
    потъва на хората човещината…
  • Благодаря ви! Ренка, по-скоро ще варя ракия, мойто момиче, но ти пак не се дърпай!

    Иначе, не бих казал, че съзирам експеримент. А като си спомня онзи анасонов дъх на плажа на "Смокиня"... направо не знам точно кой го писа!

    Иначе е по-скоро "Ноереализъм"!

    Поздрави!
  • Е, добре де, като затваряше компоти можеше да се обадиш да помагам, примерно

    хареса ми!
  • Неореализъм някакъв? Продължаваш да експериментираш
  • Да,хората се зазиждат,за да оцелеят,изолират се. Тази изолация е рожба на инстинкта за оцеляване и оправдавам всеки,подложил се на нея. Да не беше толкова болезнена...
  • Поздрави, Томад. Не очаквах от теб....
  • Колкото и да се зазиждаме, наближава времето да бъдем съдени...
  • Страхотно и истинско!
    "Всеки се зазижда, за да оцелее..." Поздрав!
  • Че какво си нямат консервите?-вода,подправки,аспиринче...
    ...може би само...глътка въздух..
    ...
  • много хубаво стихотворение, Тома...
    най-сърдечно, те поздравявам...
  • "Всеки се зазижда,
    за да оцелее." и ми хареса
  • ************* Поздрав!
Предложения
: ??:??