11 sept 2011, 21:35
Отказаният Ной
1632
0
20
Много ми отива
да се съжалявам
и да преоткривам
купища със плява
във душата,
във живота,
във сърцето на човека.
Няма го кивота
и полека-лека
приливът приижда.
И ще ни залее.
Всеки се зазижда,
за да оцелее.
Много ми избива
да иронизирам
как светът изгнива,
с болка консервиран.
--
29.07.2011
© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Хареса ми! Няма да се правя на интересна и да го (те) анализирам!
-
Много обичам да чета какъв съм. Особено от хора, които не познавам - предпочитам. Иначе, за нецензурни вицове пощата ми е винаги отворена, но е вероятно да знам вица.
Благодаря на всички отбили се. -
Заключил си си оценяването, инак можех да ти пиша едно пет и една втора. Не пълно шест, защото си толкоз суетен, че ще се надуеш.
п.п. Извън контекста на стиха се сетих за един виц за Ной, обаче е нецензурен. -
-
Всеки се зазижда,
за да оцелее. ... Наистина е така , за жалост! Много ми хареса! Поздрави! -
Иронията е добро убежище,самоиронията–още по–добро...Приливните води и гниещите процеси могат да бъдат стопирани само с любов,мноооого любов.
-
И мен доста често ме избива да иронизирам точно това явление ... Поздрави, много харесах!
-
Истинско ,бодливо и красиво!Поздрав!Трудно ще оцелеем дори зазидани души в крепости !Дали ще сме сред тях!Реално и актуално!
-
НОЙЯ
Направих си висока мачта,
уших корабните си платна
от извечна човешка мечта,
от блянове и нощна нега…
От гофер сглобих си яхта
за моята изгубена душа –
стоя ден и нощ на вахта,
търся щастливата звезда…
Край мене кораби минават,
комети скоростно летят,
сигнала ми не разпознават,
от погибел дали ще се спасят…
Знамето с една ръка развях,
държа и факела на свободата,
но човек в корабите не видях -
потъва на хората човещината… -
Благодаря ви! Ренка, по-скоро ще варя ракия, мойто момиче, но ти пак не се дърпай!
Иначе, не бих казал, че съзирам експеримент. А като си спомня онзи анасонов дъх на плажа на "Смокиня"... направо не знам точно кой го писа!
Иначе е по-скоро "Ноереализъм"!
Поздрави! -
Е, добре де, като затваряше компоти можеше да се обадиш да помагам, примерно
хареса ми! -
Неореализъм някакъв? Продължаваш да експериментираш
-
Да,хората се зазиждат,за да оцелеят,изолират се. Тази изолация е рожба на инстинкта за оцеляване и оправдавам всеки,подложил се на нея. Да не беше толкова болезнена...
-
Поздрави, Томад. Не очаквах от теб....
-
Колкото и да се зазиждаме, наближава времето да бъдем съдени...
-
Страхотно и истинско!
"Всеки се зазижда, за да оцелее..." Поздрав! -
Че какво си нямат консервите?-вода,подправки,аспиринче...
...може би само...глътка въздух..
... -
много хубаво стихотворение, Тома...
най-сърдечно, те поздравявам... -
"Всеки се зазижда,
за да оцелее." и ми хареса -
************* Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
