Последен дъх, пропит в последни думи,
ръцете безтегловно следват уморени силуети...
Проточено проскърцват изхабени гуми
и тихичко оплакват най-последните минути...
Минути, във които осъзнаваш,
че вчера не е днес и няма да се върне
и колкото и да не искаш да повярваш,
когато някои си отива - няма как да го обърнеш.
И твоето сърце пак с кръв проплаква -
стъклата, ледени като метал изтръгваш,
със пръсти потопени в истината, че отново сам си
и няма смисъл с' спомените пак да се залъгваш... ...