MiSs-VeNoM (Вижи)
6 4
24 янв. 2009 г., 14:45

Откровение 

  Поэзия
750 0 6
Никой не знае, че зад студения ми поглед,
крият се тайните на моята душа.
От нея се откъсват като късчета лед,
сълзи, криещи дълбоката ми тъга.

Виждат в мен момиче без грижи,
човек, чието сърце не трепти.
Те не виждат, че в очите ми мними,
една сълза там самотно блести.

Нека си мислят, че съм безсърдечна,
нека си мислят, че не прощавам.
Те не знаят, че когато падне нощта,
за всички мои грешки до болка съжалявам.

Това съм аз, обвита в черупка,
скрила сърцето си от злоради очи.
И ето я пак фалшивата усмивка,
крие тя тъгата и жално мълчи.

© Вижи Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • По четеното - можеш повече.
    Просто четиристишията губят ритъма си заради голямото разминаване в броят на сричките.
    На мен лично би ми било гадно някой, бил и прав, да критикува подобно мое откровение.
    Просто можеш по-добре, така мисля.
  • Харесах!
  • Човекът днес се крие и рядко показва истинското си Аз. Поздравление за искреното ти откровение...и аз като Вики ще кажа-"по делата ще ги познаете"
  • Ох,не експериментирайте тук бе...толкова блогове има .
    Направете си и се забавлявайте!
  • Съжалявам, но не мога да го прочета!
    Излизат ми йероглифи.
  • А защо очите ти са мними?
Предложения
: ??:??