MiSs-VeNoM (Вижи)
6 4
24 ene 2009, 14:45

Откровение 

  Poesía
752 0 6
Никой не знае, че зад студения ми поглед,
крият се тайните на моята душа.
От нея се откъсват като късчета лед,
сълзи, криещи дълбоката ми тъга.

Виждат в мен момиче без грижи,
човек, чието сърце не трепти.
Те не виждат, че в очите ми мними,
една сълза там самотно блести.

Нека си мислят, че съм безсърдечна,
нека си мислят, че не прощавам.
Те не знаят, че когато падне нощта,
за всички мои грешки до болка съжалявам.

Това съм аз, обвита в черупка,
скрила сърцето си от злоради очи.
И ето я пак фалшивата усмивка,
крие тя тъгата и жално мълчи.

© Вижи Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • По четеното - можеш повече.
    Просто четиристишията губят ритъма си заради голямото разминаване в броят на сричките.
    На мен лично би ми било гадно някой, бил и прав, да критикува подобно мое откровение.
    Просто можеш по-добре, така мисля.
  • Харесах!
  • Човекът днес се крие и рядко показва истинското си Аз. Поздравление за искреното ти откровение...и аз като Вики ще кажа-"по делата ще ги познаете"
  • Ох,не експериментирайте тук бе...толкова блогове има .
    Направете си и се забавлявайте!
  • Съжалявам, но не мога да го прочета!
    Излизат ми йероглифи.
  • А защо очите ти са мними?
Propuestas
: ??:??