ОТКРОВЕНИЕ
Дъждът навън заплака много лично,
по покрива във такт барабани...
Погледнах го, на мен ми заприлича -
аз огън бях, а той ме промени...
Смрачаваше се, ние все се гледахме,
прокрадваха се облаци над нас
и в дълго мълчаливо събеседване
докоснахме душите си в захлас...
Просветна пак и ние се сбогувахме,
разплакан като мен си тръгна той...
Вода и огън - просто се преструвахме
на сухи под небесния порой!
© Елена Костадинова Все права защищены